Зевс от фидий в Олимпия

Статуя на Зевс Олимпийски
Гръцкият скулптор Фидий създал 12-м. статуя на Зевс около 435 г.пр.н.е.
Статуята на Зевс Олимпийски, изваяна от прочутия гръцки скулптор Фидий е едно от Седемте чудеса на света. Олимпия била важен религиозен център на Древна Гърция. Именно там Зевс е победил кръвожадния Кронос. През 5в. пр.н.е. гражданите на Олимпия решили да построят храм на Зевс. Той бил 64 метра на дължина и 28 на ширина. Височината на вътрешното помещение била 20 метра. Статуята на Зевс била поставена в дъното на храма. Според изворите е била висока около 12 метра (40-стъпки) и създавала впечатлението, че ако Зевс стане, ще разруши тавана. Била изработена от дърво, което било покрито с нежно-розова слонова кост, а дрехите на Зевс били от златни листи. В дясната си ръка държал златна статуя висока около 5 метра на богинята на победата Нике, а в лявата си - скиптър.
През 394 г. от н.е., около 800 години след създаването ѝ, тя е пренесена в Константинопол, столицата на Византийската империя. Въпреки, че вече християнството се е наложило като религия и статуята на Зевс се явявала езическа скулптура, никой не посмял да я разруши, поради невероятната ѝ красота. Историците смятат, че е изгоряла по време на пожар в двореца на император Теодосий II през 462 г. Статуята на Зевс Олимпийски е единственото от седемте чудеса на света, което е било и на европейска земя.

Александрийски фар

Александрийски фар
Александрийският фар е едно от Седемте чудеса на античния свят. Построен е около 240 пр.н.е. на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет. Светлината, която е излъчвал, е идвала от голям огън в основата му, който благодарение на система от огледала се е отразявал навътре в морето. При земетресение през 1375 г. фарът е разрушен. Днес там се издига крепостта Каит Бей.
Архитектура
Фарът е представлявал кула с височина 180 метра и за времето си е бил от най-високите конструкции, създадени от човека. Архитект на Фара е Сострат Книдски. Изграждането му е отнело 5 години. Бил е построен от бели камъни и е бил изграден с трегери, а не със сводове. Имал е три етажа. Най-долу е основата, във формата на квадрат с площ 8,5 м2. Четирите му стени са били обърнати по посока на четирите посоки на света. Първият етаж е бил висок 57,7 м. Следва вторият етаж, който е бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра. Неговата височина била 27 м. На върха си Фарът е имал куполообразна част със статуята на Посейдон. Височината на третата част била 7 м.

Маякът бил и крепост-наблюдателен пост на Александрия. От него можело да се види вражески флот дълго, преди да се приближи до града. Според легендите, светлината от фара, била използвана за опожаряване на вражеските кораби, което е малко вероятно, поради сравнително слабо развитата технология и оптика по онова време. За да се поддържа огъня, било нужно голямо количество дърва. Превозвани били, по спирални стълби около фара, с помощта на коне и мулета.
До преди появата на Фара, историята на архитектурата не познавала пример на техническо съоръжение, станало предмет на такава всеобща възхита.
Наследство
От името на остров Фарос в латинския език, a оттам и в повечето европейски езици идва думата фар.
Архитектурата на минаретата на много от ранните джамии следвали подобен три-етажен модел, доказвайки голямото влияние на Фара.

Мавзолеят в Хеликаранас

Мавзолеят в Халикарнас е бил огромна гробница, издигната от царя на Кария Мавзол и неговата съпруга царица Артемизия. Построен е през 353 г.пр.н.е. Представлявал солиден храм, заобиколен от 36 колони в йонийски стил. Халикарнас е днешен Бодрум, (Турция). Мавзолеят e бил висок 45 метра (135 стъпки). Бил е богато украсен с релефи и скулптури, дело на четирима прочути гръцки майстори - Скопас, Леохар, Тимотей и Бриаксис. В Британския музей са изложени много фрагменти от него, като за две от статуите се предполага, че са на самите Мавзол и Артемизия.
Думата „мавзолей“ произлиза от името на Мавзол и днес се използва за обозначаване на голяма гробница до която живите имат достъп.
История и построяване
Когато персите разширили своята империя, включвайки в нея Месопотамия, Северна Индия, Сирия, Египет и Мала Азия, царят им вече не можел да контролира цялата тази територия без помощта на местни губернатори - сатрапи. Царството Кария се намирало в Западната част на Мала Азия, толкова далеч от столицата на персите, че практически било независимо. Царят на Кария Мавзол царувал от 377 г. пр.н.е. до 353 г. пр.н.е. и преместил своята столица в Халикарнас (днешен Бодрум). С нищо забележително не може да се отбележи неговото царуване, освен с изграждането на мавзолеят му. Проектът бил на неговата съпруга и сестра Артемизия (било прието в Кария владетелите да се женят за собствените си сестри) и по всяка вероятност строежът е започнал, докато цар Мавзол е бил все още жив. Завършен е през 350 пр.н.е. - три години след неговата смърт и една година след смъртта на Артемизия.
Мавзол и неговата царица Артемизия управлявали Халикарнас и околностите му 24 години. Цар Мавзол, въпреки че имал местен произход, говорел гръцки и се възхищавал на гръцкия начин на живот и управление. По крайбрежието той основал много градове по гръцки образец и насърчавал гръцките демократични традиции.
Той решил да построи нова столица - град възхитителен и непревземаем. Мавзол и Артемизия изхарчили внушителна сума пари, за да осъществят идеята си. Построили статуи, храмове и сгради от блестящ мрамор. В центъра на града Мавзол планирал да построи храм, където да почива тялото му след смъртта. Храм, които да покаже на бъдещите поколения, колко богати са били той и съпругата му. През 353 г. пр.н.е. Мавзол умира, оставяйки своята съпруга, потънала в скръб. Артемизия изпратила писма до Гърция, за да намери най-талантливите майстори на това време. Това включвало и Скопас - човекът, който ръководил възстановяването на Храмът на Артемида в Ефес. Другите скулптори били Леохар, Тимотей и Бриаксис, които се присъединили към Скопас, както и стотици други майстори.
Гробницата била издигната на хълм над града. Цялата структура била поставена в обграден двор. В центъра на двора имало каменна платформа, на която била издигната гробницата, изградена предимно от бял мрамор. Стълби с каменни лъвове са водели към върха на тази платформа. По протежение на външната стена са били разположени много статуи, изобразяващи богове и богини. Във всеки ъгъл имало каменни войни качени на кон, охраняващи гробницата.
В центъра на платформата била самата гробница. Изработена главно от мрамор, тя се издигала като квадратен заострен блок с размер приблизително една трета от размера на мавзолея, висок 45-метра. Тази секция била покрита с фриз, показващ сцени от гръцката митология. Едната част показвала битката на кентаври и лапити. Друга изобразявала битката на гърците с амазонките.
Отгоре на гробницата 36 малки колони, по 9 от всяка страна, се издигали, за да оформят още една трета от височината. Между всяка от тези колони имало друга статуя. Зад колоните имало масивен блок, който придържал тежестта на масивния покрив на гробницата.
Покривът, които представлявал по-голямата част от последната третина от височината, е бил под формата на пирамида. Издигайки се от отгоре се намирало нещо като колесница (квадрига) - четири огромни коня, които дърпат карета, в която били изобразени Мавзол и Артемизия.
Малко след като строежът започнал, на Артемизия се наложило да се справи с кризисна ситуация. Родос, остров в Егейско море между Гърция и Мала Азия, бил завладян от Мавзол. Когато обитателите на Родос научили за смъртта на Мавзол, те въстанали и изпратили флотилия от кораби да превземат град Халикарнас. Знаейки, че Родоската флотилия идва, Артемизия скрила своите кораби на тайно място в източната част на градското пристанище. След като Родоската флотилия се разгърнала да напада, флотилията на Артемизия нанесла изненадваща атака, превзела родоските кораби и ги изтеглили в морето. Артемизия качила собствените си войници на корабите на нашествениците и ги изпратила обратно към Родос. Заблудени родосци сметнали завръщащите се кораби за собствените си победоносни войски и не успели да се защитят. Градът бил лесно превзет и възстанието било потушено.
Артемизия живяла само две години след смъртта на съпруга си. И двамата трябвало да бъдат погребани в недовършената гробница. Според историка Плиний, майсторите решили да останат и да довършат работата си след като покровителите им умрират, "смятайки, че тя е едновременно паметник на тяхната собствена слава и на изкуството на скулптора."
Мавзолеят от Средновековието до наши дни
Мавзолеят се издигал над град Халикарнас в продължение на много векове. Останал недокоснат когато градът бил превзет от Александър Велики през 334 пр.н.е. и след пиратски нападения през 62 и 58 пр.н.е.. Около 16 века стоял над руините на града, докато поредица от земетресения не пречупила колоните, запращайки каменната колесница да се строши в земята. Към 1404 година само самата основа на Мавзолея била узнаваема.
През първата година на XIV век рицарите-хоспиталиери нахлули в региона и построили огромен замък. Когато решили да го укрепят през 1494 г., използвали камъните на Мавзолея. През 1522 г. слухове за турско нашествие накарали кръстоносците да подсилят замъка в Халикарнас (по онова време известен като Бодрум) и голяма част от останалите останки от гробницата били разрушени и използвани в стените на замъка. Парчета полиран мрамор от гробницата могат да бъдат видени там и днес.
По това време група от рицари влязла в основата на паметника и открила зала, съдържаща голям саркофаг. Компанията обаче, решавайки че е твърде късно, за да го отварят този ден, се върнала на другата сутрин, но съкровищата били ограбени. Телата на Мавзол и Артемизия липсвали също. Рицарите обявили, че селяни са виновни за кражбата, но вероятно и някои от кръстоносците са плячкосвали гробове. Преди счупването и изгарянето на много от останалите скулптори от Мавзолея във вар за мазилка рицарите пренесли няколко от най-добрите творби в замъка в Бодрум. Там те стояли 3 века. По това време британския посланик получил няколко от статуите от замъка, които сега са собственост на Британския музей.
През 1846 г. музеят изпратил археолога Чарлз Томас Нютон да търси още останки от Мавзолея. Това било трудна задача, защото той не знаел точното местопложение на гробницата и парите, които би дал, за да купи всички парцели и да търси били астрономическа сума. Затова се заел да изучи ръкописите на древните автори, като Плиний, за да придобие приблизителна представа за размера и местоположението на мемориала и купил парцел земя в най-вероятния район. Нютон проучил околната площ, чрез тунели които прокопал под съседните парцели. Така открил някои от стените, стъплбище и три от ъглите на основата и вече можел да определи кои точно парцели са му нужни.
Тогава Нютон разкопал мястото и намерил части от фризове, които украсявали стената на постройката и части от покрива. Също и счупено каменно колело от колесница, около 2 метра в диаметър - част от скулптората, която открил. Накрая намерил и статуята на Мавзол и Артемизия, които стоели на върха на постройката.

Висящите градини на Сертемида

Висящите градини на Вавилон, познати и като Висящите градини на Семирамида, са третото от Седемте чудеса на света. И до ден днешен, не са открити. Вероятно са били построени в гр. Вавилон, който се е намирал на територията на днешен Ирак.
Повечето сведения сочат, че са построени около 575 пр.н.е. от цар Навуходоносор II, който управлява града 43 години, започвайки от 605 пр.н.е. Друга теория гласи, че са построени от асирийската царица Семирамида, през нейните 5 години управление (810 пр.н.е.) Представляват терасирани и изкуствено напоявани градини. Според легендата, Навуходоносор ги построява, за да не тъгува по дома си неговата съпруга - персийската принцеса Амитис, която е родом от планините. Няма сведения къде точно са били разположени. Откритите след археологически разкопки находки в Ниневия, град в северен Ирак, таблети, изобразяващи палми по покривите на отделни къщи карат специалистите да проучват възможността градините да са били разположени във Вавилон - град, използван като събирателно за повечето селища на Изток.
Устройство
В архитектурен план висящите градини представлявали пирамида, състояща се от четири етажа - платформи върху колони с височина 50 лакти (27,75 м). Долният етаж имал формата на неправилен четириъгълник със страни 42 и 34 м. За да не се просмуква вода надолу, повърхността на всяка платформа отначало покривали със един слой тръстика, след това - два реда тухли, иззидани с гипсов разтвор, а отгоре нареждали оловни тухли. Върху тях била насипана плодородна земя, където били засадени семена от различни треви, цветя, храсти, дървета. Височината на етажите давала достатъчно светлина за растенията. 'Висящи'са наречени умишлено неправилно, вероятно за да илюстрират значимостта на безспорно сериозното техническо постижение спрямо степента на тогавашното строително и технологично ниво.

Родолския колос

Родоският колос е бил бронзова статуя на бог на слънцето Хелиос. Намирала се е на остров Родос в Егейско море. Издигала се е на височина от 34 метра и е била най-високата статуя в древността. Статуята дело на Харес от Линдосе започната 292г. пр.н.е. и е завършена в 285г. пр.н.е..
След разпада на държавата на Александър Македонски, управлението на Родос поел Птолемей I Сотер. След неговото утвърждаване в Египет, той сключил с Родос съюз, контролиращ търговията в източното Средиземноморие. През 305 пр.н.е. синът на другият диадоха Антигон I Едноокий - Деметрий I Македонски обсадил Родос с войска от 40 000 души. Държал главния град на острова в обсада около година. Накрая бил принуден да отстъпи пред приближаващия флот на Птолемей.
Народът на Родос решил да продаде счупените оръдия и да построи статуя на почитания бог на слънцето Хелиос, за да се отблагодарят за застъпничеството.
Била е съборена от земетресение, но дори паднала е представлявала туристическа забележителност до 654 г., когато арабите отнасят и продават бронзовите ѝ части.
Въпреки създадената легенда, идеята, че Колосът се е намирал на някое от трите пристанища днес остава незащитена. Най-вероятно е той да е бил издигнат върху акропола, в очертанията на светилището на бог Хелиос.

Храмът на Артемида

История:

Първият храм на богинята Артемида вероятно е бил построен около 800 г. пр.н.е. на калния терен близо до реката в Ефес. Ефеската Артемида, понякога наричана и Диана, не е била същата богиня, която е почитана в Гърция. Докато гръцката е богиня на лова, тази е богиня на плодородието и често е изобразявана с няколко гърди - символ на плодовитостта.
Този най-ранен храм е имал свещен камък, вероятно метеорит, който "паднал от Юпитер". Храмът е бил разрушен и построяван отново няколко пъти през следващите столетия. През 600 г. пр.н.е. град Ефес става главно търговско пристанище и архитектът Херзифон бил ангажиран да построи голям нов храм. Той го проектирал с високи каменни колони. Вземайки предвид, че каруците, носещи колоните, могат да заседнат в мочурливата почва, Херзифон поставил колоните легнали и така ги изтърколил към мястото, където трябвало да бъдат издигнати.
И този храм не издържал дълго. През 550 пр.н.е. лидийския цар Крез завоювал Ефес и другите гръцки градове и Мала Азия. По време на военните действия, храмът бил разрушен. За да докаже, че е милостив победител Крез решил да съдейства за построяването на нов храм. Но и този храм бил като джудже пред следващия. Архитектът се наричал Теодорус. Неговият храм бил 300 стъпки на дължина и 150 стъпки на ширина и площ още около 4 пъти повече от размера на храм, намираща се пред него. Повече от 100 колони държали масивния покрив. Новият храм бил гордостта на Ефес до 356 г. пр.н.е. когато бил подпален от Херострат.
На 21 юли 356 г. пр.н.е. Храмът на Артемида е подпален. Херострат бил младеж от Ефес, който искал на всяка цена да впише името си в историята. Оттам идва и израза Херостратова слава, означавайки придобиване на слава на всяка цена. Херострат организирал палежа на сградата. Гражданите на Ефес били толкова ужасени от този вандалски акт, че издали декрет, съгласно който, всеки говорил с него, го чака смърт. Същата вечер е роден Александър Велики. Плутарх отбелязва, че Артемида е била прекалено заета с раждането на Александър, за да спаси своя горящ храм.[1]
Храмът:

Скоро след това строежът на новият храм бил възложен. Архитект бил Скопас Пароски, един от най-известните скулптори на времето си. Ефес бил от най-големите градове в Мала Азия по това време и никакви разходи не били спестени за построяването на новия храм. Според Плиний Стари, римски историк, храмът бил "чудесен паметник на гръцкото великолепие, който заслужава нашето искрено възхищение".
И този храм бил построен на същото блатисто място, както и предходните. Сградата е била една от първите, направени изцяло от мрамор. Храмът е издигнат от бял пароски мрамор. Изправял се е сред огромно храмово пространство върху издигната платформа. Плиний отбелязва, че дължината на храма е 425 стъпки, а ширината- 225 (около 148 на 79 метра). Имал е 127 колони в йонийски стил, високи по 20 метра. За сравнение може да се каже, че Партенона е бил само 230 на 100 стъпки и е имал 58 колони.
Според Плиний построяването е отнело 120 години, въпреки че експертите считат, че може би необходимото време е било 2 пъти по-малко. Знаем само, че когато Александър Велики е дошъл в Ефес през 333 пр.н.е. храмът все още се е строял. Той предложил да финансира построяването, ако след това неговото име бъде увековечено като строител на храма. Гражданите не искали името на Александър да стои на храма им, но не искали и да му го кажат и накрая му дали тактичен отговор - "Не е удобно един бог да строи храм за друг бог" и Александър не настоял повече. Храмът бил разрушен през 262 г. от н.е. от готите. Когато римския император Константин I Велики възстановил града по-късно, отказал да възстанов
През 1863 г. Британският музей изпраща Джон Търтъл Ууд в Ефес да намери храма. Районът е пълен с бандити. Било трудно да се намерят работници, а и бюджетът му бил малък. Той нямал ни най-малка представа къде би могъл да се намира точно храма. Търсил го 6 години. Всяка година Британският музей го заплашвал, че ще му спре финансирането ако не намери нещо, заслужаващо внимание и всяка година той ги убеждал да го оставят още един сезон. Накрая през 1869 г. на дъното на кална яма, Ууд намерил основите на великия храм. Изкопал 132 000 кубични ярда пръст. Останките на няколко скулпторни фрагмента били пренесени в Британския музей, където могат да бъдат видени и днес.
Днес мястото на храма е кално поле. Самотна колона стои да напомня на посетителите, че се намират на мястото на едно от най-големите чудеса на древния свят.и храма. Като християнин не се вълнувал от езически храмове

Египетските пирамиди

Когато заговорим за Египет се сещаме за: камили, мумии, мистични гробници и, за величествените пирамиди. Тези великолепни творения на човека, обгърнати в златистите пясъци , ни пренасят в друго измерение. Обратно в Древен Египет. Образът от миналото на тази страна , като че ли много повече и приляга. Съвременният и облик размива миистичното обаяние, което витае около пирамидите и легендите за фараоните и техните богатства.


Египет е разположен върху обширната Африканска земя и се състои почти изцяло от пустинни и полупустинни области. Сърцевината на Египет е река Нил, която преминава по цялото протежение на страната. Бреговете й представляват огромен животворен оазис. На устието на р. Нил, при вливането и в Средиземно море, се намира столицата на страната – Кайро.

Кайро, известен още като „тържествуващият град“ , и един от най-големите и най-посещавани градове в света. Предлага изключително много забележителности на територията си – древни храмове, гробници, Християнски църкви, Османски паметници, Египетския Музей на Антиките. Всички те са разположени по границите на града.



Човек няма да скучае, ако попадне в този град. Има множество заведения, атракции, ресторанти и клубове, където може да се забавлявате до сутринта. Сред историческите забележителности са множество паметници на културата, музеи, църкви и др. Но несъмнено това, което се е превърнало в символ на Египет, са пирамидите на Гиза – най-величествените гробници в света.Една от тях- Хеопсовата пирамида е едно от „Седемте чудеса на света“!

Днес на територията на Египет има близо 110 пирамиди, повечето, от които не са в много добро състояние. Някои от пирамидите са били победени от разрушителното влияние на времето, други са потънали в морето от пустинен пясък. Някои са построени като гробници за крале, други за кралици. Съществува схващане, че пирамидите са представлявали стълба, по която кралят да премине в рая. Според друго предание, пирамидата била символ на праисторическата могила, върху която слънцето се е родило.

Най-голямата мистерия около пирамидите е как са съумели древните египтяни да построят тези гигантски конструкции. Най-дребният камък от Хеопсовата пирамида тежи 2000 кг, а най-големият – 40 000 кг. Не малко са предположенията за намесата на свръхестествени сили. Днес се е приело като най-логично заключението, че този трудоемък процес е траял десетки години. Според учени в изработката им са били ангажирани милиони хора. Едни трябвало да влачат каменни блокове от каменоломната в Арабските планини чак до Нил, други – да разтоварват пренесените блокове на салове през реката и да ги превозват чак до Либийските планини. След което работниците строили пътя, по който после влачели каменните блокове, което е коствало не по малко труд от построяването на самите пирамиди. Този и строежа на подземните камери в хълма, върху който се издига пирамидата, продължавали цели десетилетия. Двадесет години приблизително отнемал строежът на самата пирамида, всяка страна, на която е около осем плетхрона (1 плетхрон = 29,6 м) дълга и почти толкова висока. Всеки каменен блок е не по-малък от тридесетина педи.






За съжаление, времената са оставили своя отпечатък върху това непостижимо съвършенство. Почти всички гробници са разграбени днес. Представа, че в пирамидите са лежали несметни богатства, може да се добие от единствената гробница на египетски фараон, която почти непокътната се е озовала в ръцете на учените – гробницата на Тутанкамон.
През 1924 г. Хоуърд Картър попада на Тутанкамоновата гробница и само от първата камера изнася 34 тежки сандъка със златни съдове, накити, скъпоценни камъни, украшения. В самата погребалната камера намира позлатен ковчег с размери, в него втори позлатен ковчег, а в него трети позлатен ковчег – саркофаг от един-единствен къс най-рядко срещан жълт планински кристал. В саркофага лежали още три други позлатени ковчега, а в последния от тях, направен от масивно злато, Картър открил мумията на фараона. На лицето си тя имала златна маска, на пръстите – златни напръстници, а на шията – двойна златна верига. Когато развил ивиците платно от мумията, намерил в гънките им толкова много накити, че при описването им трябвало да ги разпредели на 101 групи. Освен това, гробницата помещавала и красиво изработени статуи на стражите на мъртвия и на богините-покровителки и скъпоценни предмети за употреба (напр. две колесници, легла, шкафчета с инкрустации и няколко позлатени стола). С една дума, както казал Картър: ”Човек онемява щом погледне тези съкровища” .

Мисля, че човек би се задоволил и само с поглед към прецизната конструкция на тези колосални постройки. Сред океана от златист пясък, пред величественото майсторство на древността, всеки би останал без дъх. И то съвсем оправдано.